Неделя вечерта
винаги съм тъжен!
За тази самота,
сякаш аз съм вързан!
През делничните дни,
тя не се усеща,
но днес така боли-
всичко в мен изцежда!

Неделя вечерта-
времето е спряло. . .
Забавя се кръвта
в пустото ми тяло!
Така се чувствам знай,
от както ти си тръгна!
В неделя каза:"КРАЙ!"
и вече не се върна!


написано от Стефан Монев в една тъжна неделя вечер.